“На малките им липсваше кислород, дробовете им бяха задръстени с прах,

“На дребните им липсваше О2, дробовете им бяха задръстени с прахуляк, който евентуално съдържаше радиационни частици ”, спомня си доктор Алла Шапиро “Криеха какво се е случило, нямахме медикаменти, не разрешиха ни да четем медицински книги ”, споделя още педиатърката Разплакани родители, пищящи деца, уплашени, уплашени и неподготвени лекари. Това си спомня доктор Алла Шапиро - една от първите лекарки, които на 26 април 1986 година посрещат потърпевши от детонацията в Чернобил. Педиатърката, която тогава е 32-годишна, до през днешния ден не може да не помни стотиците малчугани, които идват в хематологията в Детската болница в Киев. 35 години след нуклеарната злополука тя към момента помни страха в очите на сътрудниците си. Те одобряват потърпевшите без нужните лекарства и препарати. Нямат защитно облекло, нито информация какво тъкмо се е случило и по какъв начин би трябвало да реагират, с цел да оказват помощ на пациентите. Налага им се да импровизират, с цел да спасят колкото се може повече животи. Шапиро сънува тази картина съвсем всяка вечер. Всеки път се пита дали не е могла да помогне на повече хора и по какъв начин се усещат през днешния ден девойките и момчетата, които е носила с голи ръце до болничните стаи. Въпреки че към този момент е пенсионирана, в този момент е съветник и член на интернационална фармацевтична компания, разработваща ново лекарство, което обезпечава отбрана против високи дози радиация. Заедно с това взема решение, че може да направи още нещо, с цел да е потребна за бъдещите генерации. Вече 66-годишна, тя описва своите мемоари от  “фронта ” в книга, разкриваща целия смут от този момент. Нарича записките си " Доктор на повикване: Отговорник в Чернобил, еврейски емигрант, радиационен специалист " (Doctor on Call: Chernobyl Responder, Jewish Refugee, Radiation Expert). Според нея мълчанието на управляващите е било в действителност съдбовно. " Виждахме децата, които идват в суматоха и сълзи - споделя Шапиро пред медии. - Беше стресиращо и за нас, само че тогава се стегнахме макар терзанието, тъй като трябваше да създадем това, за което сме там. Лошото беше, че нямахме никакви знания или образование за това какво е радиация. Благодарение на медицинския ни опит направихме каквото можахме. Опитахме се да утешим дребните. Много по-късно научихме какво е психическото влияние върху тях. Разказвахме им занимателни истории и ги прегръщахме, което работеше сносно. Тогава виждахме с какво се сблъскваме. Децата кашляха, а ние не знаехме за какво. В педиатрията, в случай че пациентът има кашлица, най-вероятно ще последва тресчица, само че не и в този случай. Скоро разбрахме, че кашлицата не е обвързвана с никакъв вирус или зараза, както мислехме. Това беше по този начин, тъй като на децата им липсваше О2, а дробовете им бяха запушени с прахуляк, който евентуално съдържаше радиационни частици. " Шапиро си спомня, че автобусите с девойки и момчета дошли непрекъснато. Малките и родителите им разказвали, че са чакали на открито часове, до момента в който бъдат извозени до болничното заведение. " Бяха направени доста неточности, само че една от най-големите беше неналичието на познания и схващане, поради което децата бяха оставени на открито да дишат този радиоактивен въздух - спомня си тя. - Така започнахме да им подаваме О2. Тъй като нямахме задоволително за всички, направихме палатки от чаршафи, изпомпвахме О2 и карахме децата да седят вътре в палатките. " Голямата неточност съгласно лекарката е мълчанието от страна на властта. " Информацията идваше или от държавни чиновници, или посредством клюки - споделя педиатърката. - Много хора, по-специално лекари, които въпреки всичко имат сътрудници на разнообразни места, споделяха между тях. Така да вземем за пример мой непосредствен другар, на който му звъннаха да отиде незабавно на работа, с цел да мери с устройство равнищата на радиация в чешмяната вода, ми се обади, с цел да ми каже да не употребявам чешмяна вода и даже да не си мия зъбите с нея. Беше споделил това единствено с най-близките си, защото не му беше разрешено да споделя на никого. Аз от своя страна го споделих на другари и сътрудници. Така се разпространяваше информацията макар предизвестията, че всеки пропагандатор може да загуби работата си. " Шапиро си спомня ясно, че държавното управление забранило на нея и сътрудниците й даже да търсят елемeнтарни насоки от медицински книги и списания за това по какъв начин да лекуват облъчените. Всички материали, съдържащи думата " радиация ", били изтеглени от рафтовете на основната здравна библиотека в Киев. Властите считали, че по-малкото познания ще доведат до по-малко суматоха. Близостта с потърпевши, за жалост, дава отражение и при нея. Тя е измежду диагностицираните и лекувани от рак на дебелото черво. За наслада обаче, през днешния ден към този момент няма и помен от заболяването. " Направих генетичен тест и той беше негативен - споделя тя. - В моя случай най-силното съмнение, основано на здравната литература и данни, е, че той бе породен от излагане на радиация. Според литературата няма подозрение, че заради нараснала периодичност се получава рак на дебелото черво. Четири района в Украйна, които бяха най-засегнати от радиация, бяха оценени поради съществуването на рак на дебелото черво, стомаха и други типове тумори. Оказа се, че Киев, където живеех, е с най-голям % на болни от рак на дебелото черво. " Според нея към момента не може да се каже какви тъкмо са последствията вследствие на повредата. " Ракът на щитовидната жлеза е статистически фрапантно повишен при дамите и изключително при децата - изяснява специалистката. - Това е един от най-честите късни резултати на радиацията, само че още веднъж е противоречиво. Все още няма консенсус да вземем за пример за това дали децата, които са били вътреутробни по това време, са имали разлики в коефициента на просветеност. Няма конкретика и по отношение на левкемията при децата. Има обаче изрично мнение за по-високите равнища на левкемия, както и на рака на гърдата, изключително при хората, докарани от целия Съветски съюз, с цел да вземат участие в почистването след бедствието. Сред тези, които живеят в Киев, и изключително при мъжете, забелязахме нараснал % на болни от рак на пикочния мехур. " Шапиро не може да каже по кое време тъкмо е почнала появяването на заболяването. " През първите няколко години нямаше изразена симптоматика, само че след 6-8 година ракът на щитовидната жлеза стартира да се усилва - споделя тя. - Това беше първият тип израстък, чието нарастване бе фрапантно. Той доближи своя връх към 15 години след бедствието. Последните данни са от 2017 година и към момента са високи. " Според нея управляващите не са обърнали внимание и на психичното влияние върху хората след случилото се. " Първият път, когато чух да се приказва за това, беше през 2005 година, когато Световната здравна организация организира огромна среща и беше казано, че Чернобилската злополука е отприщила най-лошия ПТСР - посттравматично стресово разстройство, в миналото, а също и че дълготрайните резултати могат да продължат постоянно - изяснява Шапиро. - Хората започнаха да обръщат внимание на този феномен доста късно. " Лекарката е сигурна, че през днешния ден в сходна обстановка управляващите и в Съединени американски щати, където тя живее и работи, ще бъдат доста по-подготвени да реагират съответно. " Всичко ще се прави по доста по-добър метод, в сравнение с преди 30 години - споделя тя. - Вече имаме доста повече познания какво би трябвало да се направи. Провеждаме постоянни извършения. Разработват се медицински ограничения за противопоставяне, предопределени за Стратегическия народен ресурс. Имаме доста ресурси от калиев йодид, който служи за отбрана на щитовидната жлеза от радиация, както и други лекарства, които ще бъдат достъпни за всички. " Преди години обаче обстановката е била по-различна. " Съединените щати също не биха се справили по-добре във връзка с познания, образование и обучение - спомня си педиатърката. - Радиацията от атомна електроцентрала или бомба като тази, която употребяват терористите, предизвиква най-много суматоха или физическо пострадване. Няма безупречно управление за оцеляване в нуклеарна война или пандемия. "